5-те случая, книга 2: Човекът плъх

Вторият случай от популярните пет случая на Зигмунд Фройд.

Пет истории, публикувани от Фройд в началото на ХХ в. - именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се голяма част от полето ѝ - хистерията на Дора, фобията на Ханс, параноята на Шребер, неврозите на Човека с плъховете и на Човека с вълците.

Без познаване на 5-те случая бихме останали далече от най-забележителното психологическо направление на ХХ век, което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това.
Предлагаме ви за пръв път всички тези случаи, придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най-авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Иерохам.

През 1907 г. Фройд започва анализата на Ернст Ланцер, която ще бъде решаваща в оформянето на неговата теория за натрапливите неврози.
През 1909 г. за пръв път ще бъдат издадени записките му, правени в хода на сесиите, станали легендарни в историята на психоаналитичната традиция с названието случаят на Човека плъх. Те ни повеждат по следите на млад, образован мъж - адът и раят на Ернст, обладан от идеята за някакво китайско наказание, при което на седалището ти привързват гърне, а в него пускат плъхове, които се напъхват в ануса...
Сред разказите, разговорите и Фройдовйте коментари постепенно се очертават възлови за психоанализата като теория и терапия понятия - натрапчивост, вина, изтласкване, пренос, мазохизъм, амбивалентност.
Случаят не само гради теорията на Фройд, той го тласка и към отъждествяване с пациента. Същото почва да прави и читателят, който просветлено намира зрънца истина за самия себе си в стряскащото огледало на Човека плъх.