66 сонета

Сонети от Борис Мархолев - докосване и нежност, емоция и свян.

Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника – все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в европейския контекст – от обожествяване на непристъпната любима през еротично наслаждение от постигнатата близост, налице е и стремежът към висшето благоволение на музата от страна на недостойния, земен, по човешки грешен, но всеотдайно верен ѝ поет. В естетическо отношение той отлично представя и развива задължителните сонетни образи, като добавя и свои, съвременни характеристики, диалогизиращи с епохата на постмодерната поезия в европейската литература.
Зорница Джоринска, редактор

II.
На времето секундите безброй
препускат в надпревара безконечна.
Назад поглеждаш към живота свой
и глас шепти ти: „Няма нищо вечно.”
Пред твоя поглед рухват светове,
кумири прежни тънат във забрава;
на мисли посвещаваш часове,
а смътната загадка пак остава.
„От пръст създаден – пак ще станеш пръст!” –
безспирно чуваш вечната прокоба.
За теб е непосилен този кръст
и изнурен, сам вече дириш гроба.
В безсилието свое губиш мощ
и те обгръща вечна черна нощ.