Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.
След гимназията Талев посещава лекции по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920-1921 г. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930-1931).
След Втората Световна Война Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда. Задържан е в Софийския централен затвор и в последствие е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол. След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“, започнат по време на войната, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“. В края на 50-те и началото на 60-те години социалистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика.
Тетралогията – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална черковна организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен дух, за превръщането на българското училище от светско в общонародно. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на българската народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл.
The information below is required for social login