Стихосбирката на Хайри Хамдан „Аз, бедуинът“ е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното – от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност
Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека:
Първо се научи, сине, да губиш,
да страдаш.
Намери спасението си на
съкрушен кораб.
Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан внушава, че лечението на всяка болест е кодирано в самите нас.
Бях много щастлив,
губейки играта срещу теб,
но ти не знаеше,
че по всяко време
можех да я спечеля.
Концентрирала в себе си философията и магическата дълбочина на хилядолетна култура, гореща като подпаления от жега пясък на пустинята, стихосбирката „Аз, бедуинът“ на Хайри Хамдан е послание и предизвикателство за чувствата и ума. Поетът не само ни подарява вселена, той ни предоставя избора сами да я населим съобразно своите представи за живота и истината:
Тишината е невидимата ръка на покоя.
Мълчанието е нестихващия грохот на смъртта.
Тишината е същността на пустинята,
мълчанието – тежкото ѝ наказание.
Всеки е свободен да избира.
В „Аз, бедуинът" лично за себе си намерих едно от най-силните стихотворения, което син е посвещавал някога на майка си:
На първо място изхвърлих,
майко, кутията с цветни хапчета
и лекарствата срещу диабет,
високо кръвно и самота.
Отдавна си тръгнала по пътя на химията,
а някога си била пчела.
Изхвърлих повечето рокли,
но оставих последната,
с която си посрещнала смъртта.
Все още мирише на теб.
Чувам стъпките ти по стълбите,
из градината, в твоята стая.
Здравка Евтимова
The information below is required for social login