Страхотна стихосбирка от Емили Дикинсън.
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, голяма част от които се пресътворяват за първи път на български език.
"Налей ми залеза в стакан,
в бутилките на изгрева пиян
Росата ми сметни,
кажи зората колко скача -
кога, кажи ми, спи тъкача
на всеобхвата син!
Пиши ми колко ноти стигат
на тръпнеща в екстаз Авлига
сред неми дървеса -
де Костенурката отива -
с какво Пчелата се опива,
пирувайки с Роса!"
Емили Дикинсън
The information below is required for social login