Ева, но не от реброто ти

"Силна и страстна поезия - сладка и горчива като катранен мед. Черни пчели, които са събирали прашец от знания и разочарования са дестилирали право в душите си този мед. Ева Митрева не се шегува. Въпреки че в думите ѝ понякога има малко хапливост. Но нима и капката, която издълбава камъка не е хаплива? Тя отхапва във всяка милионна от секундата по една въздишка от камъка. Ева Митрева пише за любов и за нейната неосъществимост - та за какво друго може да се пише на тоя свят? Неосъществимост, ще питате, защо неосъществимост? Защото оная любов, за която тя пише, е също като красотата - нещо неуловимо и страховито, чийто тътен чуваме само понякога в подземията на замъка. На душата. Сърцата ни иначе са малки мускули. Но чрез порива към тази любов те стават океани. Завиждам на Ева заради поезията ѝ, заради страстното ѝ сърце. Който умее да се вълнува истински - само той е поет. На добър път!"
Калин Терзийски