Книга за нас

Щастлив е онзи, който не забелязва дали е лято или зима – помните ли тези думи от „Три сестри“ на Чехов? Поезията на Мария Донева отразява най-сложното усилие: да опазва щастието, докато наблюдава и описва всички сезони на природата и душата. И ледените, и ласкавите. Понякога в сърдечна изнемога, друг път с иронично намигане. Стиховете ѝ приличат на кервани от думи, които знаят как да прекосяват пустини, без да забравят, че някъде там има оазиси.
Веселина Седларска

Приложната поезия на Мария Донева: шепа приглушена тъга, шепа сладостна не(бре)жност, свидна болка – от тази, без която не бихме могли да обичаме.
Ина Иванова

Мария отваря дума. Отваря я и вади нейното уязвимо ядро, където животът е непокътнат напук на злоупотребите. Вади на показ – с радост и уважение – нейната „в мъгли повита искра, която привлича лято“. „Книга за нас“ е за детайлите от общата картина и частите от секундата, за „гръбнака на душата“ и болките на тялото, за добротата без наивност и справедливостта без наказания, за един микроб и няколко вида перпетуум мобиле. За всички, които познавате. А ако на някого му стане твърде добре от стола в празната къща, който продължава да го чака, да не се безпокои, чака го и настървена гилотина.
Нева Мичева