Приказка-изповед за двата свята и един добър човек.
Една моя мечта се сбъдна – да напиша книга за моя живот в Америка…
Искам да ви разкажа една приказка за нищото и нещото, за страната, която светът не познава, за страната, към която светът се стреми и за една рядко срещана порода – един добър човек!
Този разказ е израз на болка, силна болка, защото всеки е роден да расте и дава плод от своя корен. Ние българите от няколко поколения бяхме обречени да пуснем „ТРАКТОРА“, за да изскубнем и корените си, за да изживеем що годе добре единствения си живот, даден ни от Господ, където и да е, но не тук в България. И това продължава!
ТОВА СЪМ АЗ НАКРАТКО:
– Майка – две дъщери, добре възпитани
– Актриса – прекрасна (творя за публиката защото някои го правят за критиката)
– Пианистка – посредствена
– Спортистка – посредствена
– Преподавател – Актьорско майсторство и Култура на говора – любимка на
студентите
– Сценарист – на каквото си поискам, но с много награди
– Режисьор – на каквото си поискам (творя за публиката)
– Заместник кмет по „Образование, Култура Социални дейности и Спорт”на
район „Триадица”- сигурно съм се справила добре щом ме държат 8 години...
– Член – на разни неща – съюзи, неправителствени организации и др.
– Приятел – верен
ЛЮБИМИ ХОРА – ЖИВОТНИТЕ И ДЕЦАТА МИ.
ЛЮБИМИ ДУМИ – СВОБОДА , ЗВЕЗДА.
КАКВО МРАЗЯ – НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ДУМАТА НИКОГА!
За по-нататък не отговарям!
Силва Аврамова
The information below is required for social login