Отказ от книгата:
1. На тъмно
Заключена съм в тясна тъмна стаичка, не повече от два на три метра, сигурно е килер, мирирше на препарати за почистване и стари, мухлясали парцали. Между дъските се процежда светлина, но не дневна, а като от слабоватова лампа. Явно килерът няма излаз навън, никоя от стените не е по-студена от другите. Когато очите ми привикват към тъмнината, започвам да различавам очертанията на дланта си. Като бях малка и внезапно се събудех през нощта, дезориентирана от някой сън или липсата на светлина в стаята (ако майка беше забравила преди това да вдигне поне малко щорите), винаги си правех проверка дали не съм внезапно ослепяла като вдигах длан с разперени пръсти пред лицето си и се опитвах да различа очертанията им. Не ме е страх от тъмното, никога не съм настоявала да спя на запалена лампа или на отворена врата. Страх ме е обаче да е съвсем тъмно, защото ако ослепея през нощта, няма да мога да разбера веднага, щом отворя очи.
Сега, докато се взирам в силуета на дланта си, учестеното ми сърцебиене постепенно се нормализира, облекчена от мисълта, че поне не съм ослепяла заради удара по главата при отвличането. Размърдвам се, за да проверя дали всичко по мен е в изправност. Боли ме коляното, но то и без това си ме боли , ако съм ходила дълго време на високи токове. Едната ми обица я няма, но това не ме притеснява особено, понеже и без това исках да го изгубя този чифт – странно е, че когато не харесвам някои от нещата си, аксесоари най-вече, също и обувки, продължавам да ги нося напук, като наказание за лошия си избор.
The information below is required for social login