11,90 лв.

Тъжните животни

Джорди Пунти
Сиела
Изчерпано количество
Оценка 5.0 от 1 глас
11,90 лв.
Откъс:

РУСКИ ИКОНИ
 

Всеки път, когато Силвио Лисбоа планираше среща с любовницата си в хотел „Принцеса София“, продължаваща понякога дори цял уикенд – от петък следобед до понеделник сутринта, – той Ӝ налагаше само едно изискване: да запазват винаги 18-а стая на 17-ия етаж. Не че стаята дърпаше някаквa фетишисткa струна в него, може би свързана с някое паметно изпълнение на тази сцена; не беше и някой тематичен апартамент с римски, египетски или източни декори, каквито често избират хората, забогатели набързо от лотарията, нито пък в нея беше спал Марадона – а може и да е спал, но това не беше важно. Имаше джакузи, разбира се, и те го ползваха за еротичните си игри, особено когато той се оправдаваше пред жена си с работни уикенди в балтийските страни и разполагаха с много време да се отпуснат, но джакузито не беше поводът да избира винаги една и съща стая.

Любовницата никога не се питаше какво стои зад тази ма­ния, защото онова, кое то се случваше извън стаята, не я инте­ресуваше ни най-малко, но ако се замислеше за пет секунди, по-скоро гледаше на поведението на Силвио като на някаква ексцентричност на гротесков Казанова. Всъщност може да се каже, че любовницата понасяше тази настойчивост като необ­ходимо зло. Всеки път, когато пристигаше сама преди него, внезапната близост на мокета, потъващ като трева под обу­вките Ӝ например, или картината с кучето, плачещо на гроба на господаря си, окачена над бюрото, или дори неочакваното потреперване на малкия хладилник в единия ъгъл я караха да се чувства неудобно. Но за щастие раздразнението Ӝ изчезва­ше, щом той почукаше на вратата и тя отвореше, а той беше приготвил усмивката си на прелюбодеец рецидивист (и освен това винаги някакъв подарък).
Посещенията в хотела не бяха лесни за планиране, тъй като и двамата имаха наситени със срещи програми и любо­питни секретарки. Трябваше да разчитат на кодираните съоб­щения, кои то си изпращаха по мобилния телефон с младеж­ки трепет. Наричаха тези скришни срещи sex stormings и се смееха доволно, понеже познанията им по бизнес английски им позволяваха да си правят и игри на думи. Това бяха мо­ментите, в кои то резултатът от съответните грижи за зъбите се проявяваше с най-много блясък. Един разчет на разходите за бельо, парфюми, козметични процедури и за часовете във фитнеса, кои то инвестираха, за да извлекат дивиденти от тези сеанси, би дал число, надвишаващо средната годишна заплата на служител в хотелиерския бранш.
Манията на Силвио по 18-а стая на 17-ия етаж би могла да се обясни като някой от онези капризи на заможен човек – из­лишен лукс, както ми бе казал той с нелоши намерения, – но истината е, че зад това стоеше една полусантиментална-полу­перверзна причина: от тази стая можеше да вижда дома си в „Педралбес“5. Понякога, след като приключеха, той се добли­жаваше до прозореца, отместваше завесите и преструвайки се, че погледът му се рее в небето, гледаше към мезонета. Беше твърде далеч, за да различи ясно лицата, за това би бил нужен бинокъл, но можеше да разпознае джипа на жена си, паркиран на улицата, или да зърне дали тя се припича на терасата и тази гледка мигновено разреждаше коктейла от тъга и гузна съвест, кой то като емболия заливаше мозъка му.
Имаше и случаи обаче, в кои то видът на къщата несъзна­телно му служеше да усъвър шенст ва някоя бурлескна сцена, някой шеговит разговор, започнат преди това в леглото между двамата за развлечение: например когато звънеше на жена си от онзи привилегирован прозорец, преструвайки се, че умира от самота в някой бивш комунистически хотел в Талин или Рига, а гласът му звучеше с плачлив и хрисим тон. Понякога трябваше да сдържа смеха си и да импровизира някакъв отго­вор, когато жена му отбележеше, че връзката е много добра от такова разстоя ние, или когато го питаше колко е часът в онази тъй студена страна.
Семейство Лисбоа живееше в слънчев мезонет на улица „Белтран и Роспиде“. Сгради с вид на частна клиника, аларми, свързани двайсет и четири часа в денонощието, и прекалено по­ливани градини, в кои то умират забравени костенурки. Също както повечето улици, излизащи на булевард „Педралбес“, и ул. „Белтран и Роспиде“ се радваше на богати и съответно бездейни обитатели. Не беше странно във всеки дом да се на­мери цяла библиотека с книги, закупени по летищата, пред­мети на африканското или индийското изкуство, абонаменти за списания за езда, гимнастически уреди в бивши детски стаи. Семейство Лисбоа имаха три деца, кои то вече бяха напуснали дома. Силвио Лисбоа работеше до късно и тъй като внуците все още не бяха на път, жена му Марсия си търсеше елитни развлечения. Курсове по фън шуй, рефлексотерапия, посе­щения на магазини за колониални мебели с голямата дъщеря. През дългите зимни следобеди главното Ӝ притеснение беше климактерното слънце, промъкващо се през широките прозор­ци, да не я завари съвсем сама вкъщи (тъй като прислужницата от Боливия не се броеше) и затова не се прибираше, докато не се стъмнеше, малко след седем.
 
 

„Тъжните животни" представя истинска мозайка от необичайни герои, до един жертви на крехкото равновесие на любовта. Преплетени в знойната мараня на летен испански следобед, историите, съставящи тази комедия от грешки, разкриват с безпощадна точност какво ни прави хора: мечтите и чувствеността, спомените и илюзиите, убийствената самота и скритите загуби на понякога измитото ни всекидневие. Това е истинско обяснение в любов на Барселона, такава, каквато е, във всичките й багри.

"Искрата на магическия реализъм вдъхва живот на текста на Пунти" - Publishers Weekly

"Ослепително полифонична литература" - Брайс Кристенсен

Информация за "Тъжните животни"
  • Език Български
  • Брой страници 163
  • Вид корица Мека
  • Година на издаване 2015
  • Размер см 20 x 13 см.
За автора

Няма добавена информация