Зигмунд Фройд ни е познат като основател на едно от основните течения в психотерапията - психоанализата. Автор е на няколко концепции и теории за психосоциалното развитие, тълкуване на сънищата, защитни механизми на удоволствието и несъзнаваното.
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват основни линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящо се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.
„Преходността“, „Траур и меланхолия“, „Отричането“, „Задръжка, симптом и страх“, оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях - и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата в логиката.
The information below is required for social login