Във времена на гаснещата светлина

Бабата и дядото все още са убедени привърженици на комунизма, когато от емиграция в Мексико се връщат в Германия, за да изграждат новата социалистическа държава. Синът им пък се връща от СССР: женен за рускиня, освободен от сталински лагер, но все пак с вярата, че животът може да започне отначало. Внукът е принуден да живее в реалния социализъм, какъвто му го поднасят предните поколения, но този свят му става все по-тесен и той решава да си дири късмета на Запад, и то точно в деня, когато роднини, приятели и партийни другари са се събрали да отпразнуват 90-ия рожден ден на патриарха на семейството. Няколко години по-късно, десетилетие след знаменателната 1989-а, от фамилията са останали само отломки, които никога повече няма да образуват едно цяло.

„Прецизен и достоверен роман, написан с тънък хумор.“
(Ел Паис)

„Велика книга.“
(Фигаро)

„Пулсираща, вибрираща, вълнуващо жива творба, създадена с изключителна творческа фантазия и с остро чувство за хумор, която ни показва, че от развалините на Източния блок се е появило нещо, което притежава неимоверна сила: изкуството на тази книга, която събаря стената между руския епос и големия американски роман.“
(Ню Йорк Тайм)

„Разказано с извивките на повествованието на Томас Ман, но много по-смешно и забавно.“
(Сънди Телеграф)