Вилево

Хърватски роман, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз, разказва за нишките, които следваме в живота си.

„онова най-висшето, което дава смисъл на всичко, като Слънцето… как да се скриеш от онова, което никога не залязва?, то блести най-ярко след полунощ и най-добре се вижда, за жалост, със затворени очи… не знам защо копията винаги са ми изглеждали като огнестрелно оръжие… не знам какво означава, но чувам този пламък, ако затворя очи мога да видя златните нишки, които се простират от него до мен, тънки влакна, обшиващи Земята (смущения 12 секунди), разтопени капки живак или лава, но те ще се стабилизират, ще се оформят нови нишки, вериги, пръстени, пашкули, а после ще станат листове, безкрайно големи, гладки и тънки, от хартия или коприна… там се съхранява онова нещо (смущения 1 минута и 24 секунди) сърцето на лятото, сърцето на света, сърцевината на живота на Земята, от която, в случай на катастрофа, всичко ще може да се възстанови отново…“