Владетелите

Калин Терзийски пише този роман, като прави свой собствен прочит на българската история. Книгата е сборник с разкази, по един за всеки български владетел...

Под редакцията на Ивайло (Noisy) Цветков.

"Владетелите" е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомосапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти. Тази книга е смел, иновативен и напълно самостоен опит да се преразкаже българската съдба през красивия скепсис на литературата - от Аспарух до края на Второто царство.
Калин Терзийски посвещава по един разказ за всеки наш владетел, преплитайки историческото си познание със своя мета-поглед и с бясното си въображение. Kрайният резултат е ироничен поглед върху изначалното "българско", съчетан с изстрадания хуманизъм на искреното родолюбие. Тук и само тук ще разберете защо Телериг се колебае, защо Борис I Покръстител се бори да не падне до "Тартара" на своите еротични помисли и защо Михаил ІІ Асен ненавижда света на възрастните.

Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му - първото хрумване след прочитането на историческите факти. Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на действителността. Историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност. Но Калин Терзийски е убеден, че всеки мъдър човек знае: "Действителна история не съществува. Съществува само историята като отпечатък в нашите души. Или казано иначе - без хора, които да се вълнуват от нея и да мислят за нея, които да я преживяват отново и отново - история не би имало".
"Владетелите" е едно невероятно пътуване назад към корените, в което нашето "дълбоко родно" - и често травматично - е погледнато през очите на постмодернизма.

"Мислех, че знам всичко за родната история и че отдавна съм прочел всичко важно на български - но "Владетелите" на Терзийски пробуди в мен рудиментарната българщина."
Ивайло [Noisy] Цветков