Поезия за любовта, прошката и признанието.
Съмнявах се, че някога ще те забравя!
Съмнявах се, че ще ме преболи!
А всъщност непрестанно аз съм чакала
при мен да се завърнеш ти!
Всяка болка и радост с мен да споделяш.
Опора да ти бъде, когато грешиш.
А вечер щом уморен се прибереш,
в скута ми, като малко дете да заспиш!
The information below is required for social login