Зовът на Далечния север

 

В „Зовът на далечния Север“ безкраят на канадските степи се разлива под греблата на Ким Хафез в едно проникновено пътешествие от Отава до Северния полярния кръг. Един мъж и неговото кану порят ледовитите води на Великия север в продължение на 7000 км. Без документи за самоличност, без опит и без претенции, французинът се движи като омайна индианска мелодия през обширни езера и бурни реки. Хафез се хвърля в своето приключение със страстта на мечтател и приветства всяко усилие и препятствие, защото само те каляват тялото и ума. Той пътува сам, но не е самотен. Срещите с добронамерени непознати, симпатизиращи представители на реда и коренните жители от резерватите се разнообразяват от случайните му спътници – бобри, лосове, мечки, койоти, орли.

 

Бивш легионер, Хафез бяга от задушаващото пространство на града, за да се връне назад към корените на човечеството, към свободния и независим дух. Постепенно суровият номадски живот го превръща в поет на забравени ценности: красотата, която ни потапя в себе си, усилието и удовлетворението от пролятата пот. С простотата на будистки монах приключенецът открива минимума на човешките нужди. И колкото повече се потапя в дивата природа, толкова по-дълбоко навлиза в естеството на човешката душа. Французинът неусетно ни вплита в своята природосъобразна философия на битието, която ни кара да преосмислим собственото си съществуване.

 

Колкото по-дълбоко опознаваме същността си, толкова по-далеч навътре в себе си искаме да стигнем.