Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли.
"Ние, които тръгнахме за това поколение,
Гледахме почупените статуи,
Забравихме се и си казахме,
Че животът не изчезва толкоз лесно,
Че смъртта има неизследвани пътеки
И своя справедливост;
Че когато ние, изправени, умираме
В камъка побратимени,
Обединени с жестокостта и със безсилието,
Старите мъртви се откъснаха
От кръга и възкръснаха,
И се усмихват, потънали в странно спокойствие."
За автора:
Георгиос Сеферис, псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат.
Смятан за един от най-значимите гръцки поети на 20 век, той получава Нобелова награда за литература през 1963.
В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна.
Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.
Георгиос Сеферис е роден през 1900 г. в Урла, близо до Смирна в Мала Азия, в семейството на Стелиос Сефериадис, адвокат, поет и преводач, по-късно преподавател в Атинския университет.
През 1914 г. семейството се премества в Атина, където Сеферис завършва гимназия.
От 1918 г. до 1925 г. Сеферис учи право в Сорбоната в Париж.
През 1922 г., по време на Гръцко-турската война, след кратко гръцко управление, Смирна отново е превзета от турските войски и много гърци, сред тях и негови роднини, напускат областта.
Сеферис посещава града едва през 1950 г.
Георгиос Сеферис се връща в Атина през 1925 г. и на следващата година постъпва в гръцкото външно министерство, където работи в продължение на 35 години.
През 30-те години заема постове в посолствата в Лондон (1931-1934) и Тирана (1936-1938).
По това време започва и творческата си дейност, като публикува първата си стихосбирка „Завой“ (1931), превежда много френски поети на гръцки език (Пол Валери, Андре Жид, Пол Елюар, Пиер-Жан Жув, Шарл Кро и други).
През 1941 г., малко преди началото на войната с Германия, той се жени за Мария Зану.
По време на Втората световна война Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание в Крит, Египет, Южна Африка и Италия, като се завръща в Атина през 1944 г.
След войната работи в посолствата в Анкара (1948-1950) и Лондон (1951-1953), след това е посланик за Ливан, Сирия, Йордания и Ирак (1953-1956).
Последният пост преди пенсионирането му е посланик в Лондон (1957-1961).
През 1963 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, като става първият грък, награден с нея.
През 1969 г. той публикува в Гърция и чужбина известното си „Възвание“ срещу Режима на полковниците в страната.
Умира на 20 септември 1971 г., а погребението му се превръща в демонстрация срещу военната диктатура.
The information below is required for social login