Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна (1914) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход. През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия в университета, като се дипломира с тезата "Плотин, Неоплатонизъм и Християнска мисъл"(1936). През 1934г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936г. е обвинен в троцкизъм и напуска. През 1934г. се жени за Симон Ие, но скоро се развежда. През 1935г. основава „Театър на труда“ (Théâtre du Travail, преименуван през 1937г. на „Театър на отбора“, Théâtre de l'Equipe) Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен" ("Soir republicain"). Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на Втората световна война. През 1940 г. Камю се жени за Франсин Фор, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар“("Paris soir"). През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю. След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси. Така, освен със собствената си драматургия, от 1953 до 1959г. той участвава в създаването н на още шест пиеси, между които Интересен случай по романа на Дино Будзати, Pеквием за една светица по текст на Уилям Фокнър и Бесове по Достоевски. През 50-те години Камю се посвещава на защита на човешките права. През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят. Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм“. Макар да е привърженик на по-голяма автономия за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи. През 1957 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на Албер Камю "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателносст в днешните времена“. Словото, което Камю произнася при получване на наградата, както и една официална реч изнесена четири дни по-късно в Упсала са издадени през следващатa година. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда, както и най-рано починалият носител на отличието. Погребан е в градчето Лурмарен , където придобил имот с парите от нобеловата награда.
The information below is required for social login