Авторът е работил в областта на историята, по-конкретно късна античност и ранно средновековие. Книгата е била забранена в България за периода 1944 г. - 1990 г.
За първи път излиза от печатница "Военен журнал", София 1908.
Забранена в България от 1944 до 1990.
"Градът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него. За да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време.
В по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в другия случай са действали по море. В първия случай те са излезли със своите кораби из Византия, тръгнали на север и отишли при Варна да нападат българите. Във втория случай те тръгнали на югозапад и дошли до Солун да оплячкосат българите. Къде са живели тогава българите? - Между Варна и Солун."
След горните факти твърдението, че българите са били една шепа хора, доведени от Аспарух откъм Урал и живеещи в негово време в един кът, при устието на Дунава, става безпредметно. Българите са населявали Македония и Тракия и преди Аспарух. Те не са били една шепа хора, а един от най-многобройните европейски народи по онова време..."
Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев
The information below is required for social login