Една уникална книга за българския модернизъм, идеално помагало за студенти и ученици интересуващи се от този период в българската литература.
Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“. Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, oчертава две основни тенденции.
Първата преговаря един централен сюжет във „високия“ постмодернизъм от 1990-те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята. Изследват се механизмите, които го правят български в дълбинния, не в тривиалния смисъл на понятието.
На второ място са изследвани някои основни промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът навлиза в една нова, пост-фаза, главно под знака на романа. Тук интересът е съсредоточен около различни напрежения в романовия жанр: „Физика на тъгата“ и „Възвишение“; „Бежанци“ и „Законът/Разруха“. A cтопяването на дистанцията между постмодернизъм и масова култура поражда все повече въпроси.
На част от тях авторът предлага свои отговори, като за целта изработва собствен оперативен инструментариум, въвежда нови теоретични концепти.
The information below is required for social login