Книга на големия български писател Станислав Стратиев, в която са събрани последните текстове на автора.
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре.
- Отдавна не сме имали подобно слънце!
- Изключително слънце!
- Ето, това е слънце! - казваха хората
Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше.
- Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха
- Какво ти съмнително! Направо си беше...
- И чие?!? ...
И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от тези, дето си ги знаем..."
Из "Песен за песента на слънцето"
The information below is required for social login