"В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето създават дом за бездомния свят. А човекът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи как да върви бавно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до вечност. Преминава през бойно поле от ненужности, съзерцава живота, за да синтезира смисъла му в единственото възможно продължение – природата. И водата се превръща в символ на свобода, а думата може да бъде любов, „думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни“.
Такива думи чува Михаил Калдъръмов от своите бавни планини, така смирено притихва в забавения ход на сърцето им, достигнал умението да слуша вечността и да записва живота. Остава само да го прочетем."
Ива Спиридонова
...Бавни планини, научете ме как
да тече бавно
златната река на живота.
Михаил Калдъръмов
The information below is required for social login