Бердяев - пленник на свободата

Николай Александрович Бердяев (1874— 1948) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми – свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за „ново религиозно съзнание“. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за антроподицея - религиозното оправдание на човека.

Бердяев е най-известния руски философ, чиито трудове се възприемат като свързващо звено между Изтока и Запада, християните и нехристияните, между различните народи, между философията и теологията, между видимото и невидимото. Почитан е като един от най-крупните философи и пророци на ХХ век, сравним с Ницше, Хегел, дори с Аристотел. Неговите книги, статии и лекции са преведени на повече от 20 езика. Идеите му силно повлияват европейската критическа културфилософия, френския екзистенциализъм и персонализъм, социално-философските концепции на „новите леви“ течения във Франция през 60-те и 70-те години на миналия век.