Този призрачен град ме преследва и в сънищата. Наясно съм, че никога няма да забравя времето, което прекарах тук, в Трипъл Фолс. Все още ги усещам до мен – моите летни момчета. Но когато опасността дойде до прага ми, аз се предадох. Не се вслушах в нито едно предупреждение. Позволих на болестта и любовта да ме водят и унищожат.
Всички носим вина за случилото се. Бяхме нехайни и безразсъдни, мислехме, че младостта ни прави недостижими, освободени от грехове, което ни струваше скъпо.
Това е причината да се върна – да се помиря със съдбата си. Да се примиря с това, което съм, независимо от всички и всичко.
Не мога да живея повече в лъжа.
The information below is required for social login