Стефан Стамболов е български държавник и журналист. Преди Освобождението участва в подготовката на Априлското въстание, а след Освобождението взима участие в политиката на стараната като част от Либералната партия. През 1887 г. е назначен за министър-председател.
Съществуват четива, написани от бележити държавни дейци и наименувани с интригуващо заглавие "Политически дневник", но подготвени и обработени от автора си с единствена цел да станат оръжие срещу неговите житейски врагове, или пък да бъдат четени и анализирани от историците, когато оценяват държавническата му дейност.
Дневникът на Стефан Стамболов, който той води в периода 1886 – 1887 г., обаче не е от този вид. Това четиво е истинско и непосредствено – бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни.
Днес, над 120 години след жестокото показно убийство на Стефан Стамболов, личността му продължава да разделя обществото. За своите поддръжници той е истински водач на нацията и политик, защитаващ единствено българските интереси, а за опонентите си - егоцентрик, държал самоцелно властта чрез терор.
Нека обаче вместо да се доверяваме само на написаните от други лица биографии и мемоари за Стамболов, да разгърнем личния му дневник, където ни очаква неговата истинска същност.
The information below is required for social login