Един мъж

Биографична книга от легендарната Ориана Фалачи.

Ориана Фалачи (29 юни 1930 - 15 септември 2006 г.) е едно от най-известните имена на италианската журналистика, която провокира света с нападките си към исляма след атентатите от 11 септември 2001 г. Още 14-годишна се противопоставя на нацизма в родния си град Флоренция. По-късно става репортер и пише остри критични статии за следвоенното общество. През 60-те години на XX в. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война, пише за медии като "Ню Йорк таймс", сп. "Лайф" и лондонския в. "Таймс". Налага собствен стил в журналистиката със своите конфронтационни и персонифицирани интервюта чрез разговорите си с личности като Хенри Кисинджър, палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, Аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Алекос Панагулис, Фидел Кастро, Голда Меир, Дън Сяопин, актьора Шон Конъри и още много други знаменитости.

"Свръхдоза полемика от най-висока класа има в страниците от Ориана Фалачи. Нищо ново, разбира се, тъй като полемиката е естественото състояние на скандалната журналистка през целия й творчески път. Романът "Един мъж" е писан отдавна, през 1979 г., и е свързан с тероризма. Терорист е клеймото, прикачено на героя на "Един мъж" Алекос Панагулис, голямата любов на журналистката. Панагулис се бори яростно в Гърция срещу т.нар. режим на полковниците при Пападопулос, става жертва на изтезания и преследване и в крайна сметка загива при крайно подозрителни обстоятелства. Журналистическият интерес отвежда Фалачи при него и така започва тази връзка, която ще даде материал за изключително въздействаща и силна книга. Описаното погребение на Панагулис, с което романът започва, остава в историята като една от най-мощните колективни демонстрации на гръцкия народ. То, както и моментът на тяхната среща, са примери за блестящ, картинен, емоционален писателски талант, който разбива границите между понятията за видове медии. Страниците на Фалачи по принцип имат това свойство: те сливат картина, звук и слово, изпълват въображението включително заради задъхания, обилен поток от думи..."
Дария Карапеткова, из "Някои находки от италианския книжен рафт"