Имаше едно момче и аз го обичах.
Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя.
В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани.
Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре.
Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение – решение, което ни промени завинаги.
Имаше едно момче и аз го обичах.
И за няколко дихания, за няколко въздишки, за няколко мига мислех, че и той ме обича.
The information below is required for social login