Енеида

„Енеида“ e велик епос за съдбата на Рим и силата на човешкия дух.

След падането на Троя героят Еней поема по опасен път през морета, битки и божествени изпитания, за да изпълни предопределението си – да положи основите на бъдещата римска държава.

„Енеида“ на Вергилий е вечна история за дълга, любовта и борбата със съдбата, която вдъхновява поколения читатели вече две хилядолетия.

Сведения от Енеида, свързани с българската история.

Съхранената Илиада ни дава изключителен пример за поетичното изкуство на хората преди 3000 години, а съхранената Енеида ни дава представа за поетичното изкуство на хората от преди 2000 години, което и днес е пример за подражание при създаването на епични поеми и източник на естетична наслада за читателите им.

Наред с това, и в двете произведения имаме множество исторически сведения, които се потвърждават и от други източници, които по един или друг начин са свързани с българската история. Нека се спрем на някои от тях, споменати в Енеида:

Така например Вергилий ни казва, че Троянската война трае 10 години, Еней след това скита 7 година с флотата си, докато стигне Лациум, след което царува 3 години, неговият син царува 30 години, a неговият род 300 години, докато се родят Ромул и Рем, основали града Рим на 21 април 753 г. пр. Хр. Така че ако предположим, че те са били най-малко на 20 г., то тогава 10+7+3+30+300+20 = 370 и следователно войната е започнала след 1123 г. пр. Хр., което е близко до 1183 г. пр. Хр., съобщено ни от Дидор Сицилийски (I в. пр. Хр., кн. 1, гл. 5 §1), също така до 1225 г. пр. Хр. съобщено ни от Херодот (484-ок. 425 пр. Хр., песен 2, стих 145) и до 1209 г. пр. Хр. според надпис на мраморна плоча от остров Парос, съставен през 264 пр. Хр., „елините завземат Троя през 1209 г. пр. Хр.“.

От песен 3, стих 15, означавани тука с (3.15), научаваме, че Еней започва изграждането на град Енос на устието на река Марица, че жителите на града биват наричат енеиди и че този град се намира в земята на траките, която „е на Марс посветена. Тракийци сега обработват…“, (3.10–20). Там е бил и гроба на Полидор – най-малкият син на Приам, който по време на войната е бил изпратен в Тракия. От (3.30) разбираме, че Еней се моли на „татко Градив, на полетата гетски владетел“, едно от многото доказателства за културното единство на троянци и траки. Забележете, че в I век пр. н. е. живеещите по тези земи траки биват наричани и гети, което съвпада със сведението на Йоан Лидийски (490–560), който ни съобщава, че римляните през 63 г. пр. Хр. побеждават гети или готи при Бизантион. Има десетки древни автори, които ни съобщават че гети и готи са един народ, произхождащ от траките, на които няма да се спираме тук. В (7.608) Вергилий отново говори за тракийския народ гети.

От (8.605) научаваме, че пелазгите, които са далеч по-стария тракийски народ от гърците, населяващ Балканите, е бил разселен и по „латинския край“. А от (2.85) виждаме, че пелазги са воювали и срещу Троя. Нека отбележим, че пелазгите се разделят на два клона, единият се елинизира и дава огромна част от съвременния гръцки народ, а другият остава независим от елините и съхранява своята древна култура, преминала в тази на траки и българи.

От (2.345) научаваме името на младия Кореб, син на Мигдона, „влюбен безумно в Касандра, и идваше в помощ на царя и на фригийците, тъй като щеше да става зет негов зет“ Йордан (§ 59–60) обаче говори, че „след смъртта на Телеф го наследява Еврифил, роден от сестрата на Приам, царя на фригийците. Еврифил участвал в Троянската война заради любовта си към Касандра, и стремейки се да окаже помощ на своя роднина и зет, но скоро след пристигането си загива“. Вероятно става дума за една и съща личност, а Телеф, за когото говори Йордан, сякаш е онзи македонец (Мигдона), за когото говори Вергилий. В тази връзка нека споменем, че Виргилий ни казва в (2.1), че „Долопците, които населявали също Тесалия, взели участие в края на войната, под водачеството на Ахиловия син Неоптолем, наричан още и Пир“. Виждаме и езиковото сходство на името на народа Долопци с прочутия български царски род Дуло.

От (6.841) научаваме, че македонските царе извеждали своя произход от Неоптолем, правнук на Як, и Ахил, син на Пелей, който пък е син на Як. Също там последният македонски княз Персей, победен от Луций Емилий Павел при Пидна (168 г. пр. н. е.), е наречен Якид, т.е. наследник на Як. Тези неща имат значение за българската история, защото древни автори, (Малала, ГИБИ 2, 205: Михаил Аталиат, ГИБИ 6, 178, Йоан Цеца) ни съобщават, че мирмидоните на Ахил през VI до XI век са били наричани българи, от което следва, че и македонците, независимо от елинизираната си аристокрация, са българи. Не е случайно, че трудът на Малала е бил преведен на български от Симеоновите книжовници.

От Страбон, кн. 11, гл. 2, 5, виждаме селища на Кимерийския полуостров (Крим) с названия, говорещи за кимерийско присъствие и връзката му с мирмидоните на Ахил: „...град Кимерикон, който затварял провлака с изкоп и земен вал, селото Ахилеон, където е храмът на Ахил. Тук е най-тесният преход през устието на езерото Меотида, около двайсет или повече стадия; а на отсрещния бряг има село, Мирмекион; а близо до него са Хераклеон и Партенион“. Лъв Дякон пише своята „История“ около 992 г., като се позовава на Апиан от Александрия (90... – 160...), казва, че Ахил бил скит и произхождал от градчето Мирмикион, което се намирало на брега на Меотидското езеро, (Лев Диакон, 1988). След като скитите го изгонили заради жестокия му и нагъл нрав, се заселил в Тесалия. А Прокопий безсъмнено смята, че хуните са се наричали в старо време кимерийци или кимри, за които знаем от Омир, че са били частната армията на Ахил в Троянската война.

А за това, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, между които и хуни, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи, научаваме от Йоан от Никиу, Патриарх Никифор, Теофан Изповедник, Константин Багренородни, Агатон (ГИБИ 3, 182), Анастасий Библиотекар (873–875), (ЛИБИ 2, 254), Прокопий Кесарийски], Херодот (1.6), Филотей, и т. н.

Че Троя не е била само град, а голяма държава, се вижда и от (2.560) „…Тъй бе погубен Приам и по божия воля го стигна участ такава да види с очите си в пламъци Троя, как Пергам се събаря, той, горд повелител на много чужди земи и народи в Азия“. А от (1.550) виждаме, че троянци са имали градове и в Сицилия. Съюзници на Троя според Илиада са и тракийските народи на Балканите.

От (8.498) научаваме, че Меония е първоначалното тракийско име на страната, преименувана по-късно на Лидия, което ни казва далеч преди Вергилий и Херодот. От Херодот (1.94) знаем също, че по време на цар Кир поради глад половината лидийци слизат в Смирна, строят кораби и се изселват в Етрурия. Тъй като Вергилий говори непрекъснато за съюза на Еней с етруските, който е станал далеч преди времето на Кир, то от това следва, че етруски поселения в Италия е имало и по времето на Еней.

От (7.210) научаваме, че създателят на Троя, Дардан, е тръгнал от тиренски Корит и стигнал до градовете във Фригия и остров Самос, наричан по времето на Вергилий – Самотраки, т.е. остров, на който живеят само траки. Нека отбележим, че област Дардания има не само в Мала Азия, а и на Балканите между Тракия и Илирия, северно от Македония.

Нека отбележим също, че името на Парис, или Борис, наречен в Енеидата (7.370) „фригийски овчар“, приведено на гръцки е Александър – Αλεξ-ανδρος, отбиващ мъжете. Гръцкото αλεξω е верен превод на българското бор- или пар-, отбранявам, боря се, както находчиво отбелязва бележития български историк Ганчо Ценов.

За Вергилий амазонките са населявали Южните Балкани, както се вижда от (11.660) „изтрополят по леда на река Термодонт и започват битка със свойто оръжие в чудна украса. Тъй тези женски тракийски отряди със щит сърповиден се носят с войнствени викове диви ведно с Иполита или край Пентезилеа, когато се носи на свойта двуколка“. Че амазонките са жители на балканите, ни показва резюмето на Ценов (1930): „Според Страбон (ΧΙ, V, Ι, стр. 503) амазонките живеели в Албания, т.е. в Македония. Тук са живели и амазонките според Есхил. Йо е трябвало, след като премине Кавказ, да се обърне на юг, където ще намери амазонките, които живеят недалече от Термодон. Те с удоволствие щели да я заведат при Меотийската теснина. Значи, според това, амазонките са живеели в Тракия“.

Защо ни интересувате амазонките? Заради легендата, препредадена от Йордан, че сарматите над Крим са възникнали от сближаване на кимерийци с амазонки, случайно отнесени там от ветровете, след като избили екипажите на гръцките кораби, на които били пленнички, а сарматите или „цар мати = царски хора, царски скити, златни хуни (= хуни доара, име на град в сегашна Румъния) са идентични с българите според много древни автори. Войнствеността на българските жени се вижда от сведенията, че от древни времена, та и в Крумовата армия са воювали жени.

А сега за езика на римляните. Защо те говорят латински, а не фригийски, което ще рече тракийски или старинен български? От (12.835) разбираме, че договорът между местите латинци и придошлите фриги е предвиждал „да бъдат в правата си равни, нека латините тукашни да не променят езика, нито носията, нито пък своето име“. Разбира се, влиянието на етруската книжнина е формирало латинската култура, както това ни казва Плиний Стари. А че троянци и гърци са имали различни езици, се вижда от (2.425) „Познават първи сменените бойни доспехи и разлика виждат в говора“.

Интересно е сведението в (6.863), което ни казва, че Марк Клавдий Марцел в първото си консулство през 222 г. пр. н. е убил Виридомар, вожд на въстаналите гали, и посветил доспехите му на Юпитер. Името на вожда на галите е от групата на по-късно наречените славянски имена.

От (4.150) разбираме, че народът, наричан на гръцки агатирзи (от ага = коза), на български наричани козари (хазари), живеещ в Трансилвания, е бил известен на Вергилий. По късно от Приск ще научим, че Атила прави най-големия си син владетел на голяма част от тези агатирзи. Нека припомним че арабски автори като Ибн Хаукал (...943–977...) ни съобщават, че езикът на хазарите и на българите е един и същ.

Д-р Николай Иванов Колев

18.11.2024

Херцогенаурах