Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

Дебютен роман от канадската авторка Ема Хупър.

Защото Ета започваше да забравя, а Ото започваше да си припомня. Защото след всичките шестдесет години, Ръсел още накуцваше и продължаваше да я обича. Защото когато забравяш, всичко може да стане истина. И да решиш, че наистина нещо се е случило. И защото никога не беше виждала океана.

Заради всичко това 83-годишната Ета нахлузва ботушите, нарамва пушката, пъха парче шоколад в джоба и тръгва по 3232-километровия път към океана – от уютния сегашен дом в затънтената канадска провинция назад, през планини от спомени и реки от надежди, до годините на глад, война и неукротима любов.

"Скъпа Ета,
Всеки си има своите хубави и лоши дни. Веднъж ти ми каза: само не забравяй да дишаш. Дишането е нещо хубаво. Освобождаваш се от старото и пускаш в себе си новото. И така вървиш напред. Напредваш. Понякога само това, че дишаш, е достатъчно, за да вървиш напред. Така че, не се тревожи за мен, Ета, ако не друго, поне дишам.
Сигурно си вече близо. Надявам се, че скоро ще стигнеш. И ще го видиш. 
Пиша ти просто, за да ти кажа, че съм тук, не се тревожи. Тук съм, дишам и чакам."