След няколко часа ще дойдат да ме отведат.
Мислят, че ще ме изненадат… аз ги чакам. Търсят обвиняем, ще намерят съучастник.
Отче мой, направи така, че да не протакат! Нека са глупави, свирепи, сръчни в процедурата. Спести ми умората да ги насъсквам срещу себе си! Да ме убият! Бързо! И отведнъж!
Това е. Взирам се в нощта.
Небето е свирепо черно. Вятърът довява полъх на смърт, мирис от клетка с лъвове.
Боже мой, направи така, че и до последния миг да остана на висотата на съдбата си. И болката да не ме хвърли в съмнение!…
Ето, кохортата се задава сред дърветата. Иехуда носи фенер и води войниците. Приближава се. Посочва ме.
Страхувам се.
Съмнявам се.
Искам да се спася.
Отче, защо ме изостави?
The information below is required for social login