Понякога утрото
Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина –
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.
Validate your login