Феликс и незримият извор

Дванадесетгодишният Феликс е отчаян. Майка му, прекрасната Фату, която управлява уютно и цветно малко бистро в Белвил, е изпаднала в неизлечима депресия. Тя, която някога е въплъщавала щастието, сега е нищо повече от сянка. Къде е отишла скитащата ѝ душа? Дали се крие в Африка, близо до родното ѝ село? За да я спаси, Феликс предприема с нея и с внезапно появилия се негов баща едно пътешествие, което ще го отведе до невидимите извори на света и истината.

В духа на „Оскар и розовата дама“ и „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, във „Феликс и невидимият извор“, осмата повест от цикъла „Кръговрат на незримото“ Ерик-Еманюел Шмит този път изследва мистериите на анимизма, силата на вярванията и обредите, произтичащи от дълбоко поетична духовна мисъл. Книгата е нежна любовна песен на едно момче към неговата майка…

Знаем ли изобщо откъде един ден ще се пръкне заплахата? Можем ли да предположим какво ще опустоши съществуването ни.

Всеки, за да оцелее, има правото на определен минимум илюзии.

Когато човек няма минало, то той няма и настояще, а какво остава за бъдеще.

Вселената не познава мира – непрекъснато има сили в състояние на сблъсък и равновесието никога не е задълго. Около нас гъмжи от форми в различни състояния, от човешки души, от животински души и от души на дървета, от духове на реката, от духове на гората, от духа на вятъра, и ние не трябва да ги гневим. Ако бяхме в състояние да видим всичките могъщи нетленни сили, нямаше да посмеем да направим и една крачка.