Това е Кирил Христов – искрен до болка в крайностите си, способен на силна омраза, но и на силна любов. И в едното, и в другото, трябва да подчертаем дебело това, той си остава преди всичко българин.
Да си припомним само одата му за българската реч, която в нашата поезия може да се сравнява само с Вазовата.
Сега, след бездната от време, изминало от съвремието на Кирил Христов, когато са забравени битките и омразите и заглъхнали страстите, по-обективно можем да отсъдим мястото на неподражаемия лирик в литературата ни.
Преди нас това е направил и Атанас Далчев, нареждайки името му сред тези на петимата най-значими наши класици: Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Панчо Славейков.
The information below is required for social login