Истории, стихове и фотографии, предизвикващи ни да мечтаем.
Моят свят е свързан с динамиката на ежедневието, затова храмът е безвремие, пространство, където спирам потока от мисли и чувам само биенето на сърцето си. Той не е просто сграда, където да се помоля, или място, където да бъда сама. Храмът е чувство за сигурност в прегръдките на любимия, радостта в очите на децата, любовта към себе си и околните. Медитирайки всекидневно, в съзнанието си отивам на пътешествие към моя храм - в океана сред китовете и делфините, в небето с балон, в пустинята, яхнала камила или танцуваща около огъня под звездите. Силата, която ме зарежда да творя, да живея пълноценно и да давам любов, идва от самата мен, аз съм храмът, моето тяло и душа.
Росица Милкова
The information below is required for social login