И Бабукар водеше колоната

Романът „И Бабукар водеше колоната“ е спечелил Наградата за литература на Европейския съюз през 2019 г.
Бабукар, Узман, Яя и Роберт са четирима мигранти, поискали убежище в Италия. Пристигнали са, след като са преминали половината от Африка и Средиземноморието. Те висят между надеждата, че искането им ще бъде прието, и страха да бъдат отхвърлени. Някои очакват първото си изслушване пред Териториалната комисия, други са минали през съда на първа инстанция, трети пък са получили субсидиарна защита и за известно време могат да продължат напред без особено безпокойство.
В една от седмиците, за уикенда, те решават да се качат на влак, който ще ги откара от Перуджа до Адриатическо море. Целта им е да стигнат до плажа на Фалконара Маритима, а пътуването им е белязано от срещи, от фикс идеите на всеки един и от несигурността им с чуждия за тях италиански език.
Докато единият въздиша по момичето, което харесва, а другият е обсебен от местна певица, добре сложените млади африканци привличат женските погледи и са вкарани в изкушение. Но ги сполетяват глоби, тревоги къде ще пренощуват, финал на Европейското първенство по футбол, няколко разпри, натъкване на карабинери…
Това са два дни, в които четиримата приятели вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.
„И Бабукар водеше колоната” е приказка без поука, която се занимава с въпроса за миграцията. Романът разказва без реторика какво се случва с хората, след като преплуват морето, говори за трудния път на интеграцията, за жаждата им да живеят нормално, както и всичко онова, което тази нормалност съдържа: страхове, желания, гняв, носталгия… И накрая книгата достига до онова особено поетично въздействие, което имат само истинските неща в живота и литературата.