Из стопанското минало на Габрово

Стопанското минало на нашите градове, струва ни се, не би трябвало да се оставя на заден план: то е ценно градиво не само за общата стопанска история на България, каквато история досега нямаме и която стои забулена с гъстия воал на миналото, но и за цялата ни културна и социална история. Изхождайки от гореказаното, ние още в началото на нашите изучавания, 1902 г., обръщахме голямо внимание и на стопанското минало. За 24 години се събра доста материал. От него предпочетохме да обработим по-напред тоя, който се отнася до стопанската дейност на габровци, дейност, която издигна града в предосвободителната епоха като духовен, а в следосвободителната – като индустриален център.
За да погледнем колкото се може повече назад и да надникнем по-дълбоко в близкото и по-далечно минало на стопанско Габрово, без да изхождаме от каквито и да било теоретически предпоставки, избрахме пътя на по-голямото съпротивление: да се доберем колкото е възможно повече до писмени първоизточници. Такива на пръв план са стари тефтери и писма, писмени документи от различен характер и разни епохи и разпит на стари, живи свидетели. След това вече идват данните из разни книги и периодически издания на чужди и наши автори. Така ние успяхме да съберем фактически материал и то само за един период от 150 години насам. Всички по-нататъшни усилия да проникнем в още по-далечно стопанско минало на Габрово, останаха напразни. Ето защо за начало на и първичен развой на промишлеността в Габрово въз основа на събрания материал ние не можем да говорим.