Капка

Стихове на неповторимия Лъчезар Станчев, избрани и подредени от Светлозар Игов.

"В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници." Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

"Стихотворението ("Ти се връщаш") е според мене съвсем пряка реплика към Далчев, и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат „безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя „любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети." Светлозар Игов, 2011 – В Лъч. Станчев от 30-те…, БАН-ИЛ

"Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски и виждахме до ден-днешен влиянието на Лъчезар-Станчевия стих." Валери Петров, 2004 – „Поета на усмивката“, слово в НБКМ.

"И най-после един нов лауреат – младият поет Лъчезар Станчев за сбирката му „Земя под слънце“, в която в изящни и различни от Каралийчевите звукови хармонии трепти патетично същата обич към майката родна земя." Йордан Белев, 1939 – „Щастливците 1939 г.“, в. Зора, бр. 6168

"Онова, което отличава поезията на Лъчезар Станчев, е преди всичко липсата на изкуствени провиквания, нагласени пози, тържествени изстъпления, с каквито в последните години мнозина се опитаха да изнасилят нашия усет за художественост." Петър Динеков, 1930 – в. Литературен глас, Год. 3, Брой 90