Стихотворение на талантливия Мартин Спасов, което е добавено в неговата стихосбирка:
но ти си прекалено мнителен.
Сърцето е добро дете –
защо му причини родители?!
И тази съвест – строг равин,
научил те да постиш щастие,
да те накаже в мрака син
напразно нещо да очакваш...
Любов. А няма сродна нощ,
в която да разнежиш лятото.
Дойде добър, но тръгваш лош
да молиш прошка от приятел.
Подлъгани, ръцете пак
от допира ще се опарят ли?
Висок е скараният праг.
Препъват те хиляда дяволи.
Ала един те тласка там,
където ще познаеш залеза.
Дори и да си тръгнеш сам,
ще бъде, без да се съмняваш.
The information below is required for social login