Лято по френски

Можеш ли да помагаш на другите, ако не можеш да помогнеш на себе си?

Кейт Хамилтън се завръща в къщата от своето детство след дълги години, прекарани в Америка. Аристократичната стара вила, кацнала на скала над морето в Южна Франция, е пълна със спомени, но и с проблеми. Там я чака дядо ѝ, когото не е виждала от дълги години, и приятелката ѝ от детството. Къщата обаче се разпада, дядо ѝ е стар ексцентрик, с когото е трудно да излезеш наглава, приятелката ѝ се е отдалечила от нея, а хората от селото я гледат с подозрение и враждебност.

Кейт е известен психотерапевт и знае как да насочи пациентите в правилната посока, но не е в състояние да вкара в ред собствения си живот. Разведена, с дъщеря, която дори не ѝ говори,  Кейт смята, че животът ѝ е пълен провал. Когато се завръща във Франция, за да реши въпроса с наследството, не го прави, за да избяга от миналото, а просто за да смени обстановката и да се погрижи за дядо си. Или поне така си внушава. Не е подготвена обаче за проблемите, които я чакат там. По молба на дядо си се съгласява да помогне на семеен приятел, който страда от посттравматичен стрес. Майор Едуард Соумс обаче се оказва труден пациент и нейно огледало – за да го измъкне от черупката му, трябва да свали собствените си маски. Лесно е да даваш съвети другиму, трудно е обаче да се изправиш срещу собствените си демони. Ще успее ли Кейт да развали проклятието, надвиснало над къщата и над живота ѝ? Има ли изкупление за допуснатите грешки и надежда за ново начало?