Завладяваща история за всички любители на морето и загадките, които то ни предлага.
От автора на романа "Колекционер на любовни изречения"!
Тъмното ѝ тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете ѝ останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята ѝ да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната ѝ вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.
"Най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години." в. Труд
"...от онези автори чародейци, които знаят мястото на всяка думичка във Вселената и създават нови светове, в които животът няма друг избор, освен да подражава на изкуството. И хубавите истории. Отдавна не съм попадала на толкова широко скроен български писател..." Таня Петрова
"Проза от нов тип, без аналог в българската литература, която първо изненадва, после заинтригува и накрая безапелационно завладява." Програмата
The information below is required for social login