В този първи том от четиритомника „Маските на Бога“– основният труд на Джоузеф Кембъл по сравнителна митология – изтъкнатият митолог разглежда изворите на мита. От най-ранните изрази на религиозно страхопочитание при първобитните хора до ритуалите и изкуството на съвременните примитивни племена, митът е формирал разбирането на човечеството за света – видим и невидим. Изследвайки тези архетипни митични образи и практики, Кембъл разглежда фундаменталните концепции, които са в основата на всички човешки митове, от древността до днес.
„В първобитния празник маската се почита и изживява, сякаш наистина се е появило митичното същество, което представя, макар всеки да знае, че е направена от човек и човек я носи. Освен всичко, по време на обреда носещият я се отъждествява с божеството, от което тя е част. Той не просто представя божеството, той е божеството.“
„Митът – а следователно и цивилизацията – е поетичен, свръхнормален образ, замислен като всяка поезия в дълбочина, но податлив на тълкуване на различни равнища. Най-плитките умове виждат в него местната панорама; най-задълбочените – предния план на нищото; а между тях са всички етапи по пътя от идеята на общността към елементарната идея, от местното към всеобщото същество, което е Човекът такъв, какъвто той едновременно разбира и се бои да разбере. Защото в своята полярност на мъжки и женски начин на изживяване, в своя реализъм и чувствителност и в непрекъснатия си диалог със света, човешкото съзнание е същинската митогенна зона – създател и рушител, роб, но и господар на всички богове.“
The information below is required for social login