Голямата заслуга на Фром като духовен ученик на Фройд е в това, че поставя въпроса за изопачаването на духа на психоанализата.Той не говори за вредата за пациентите, защото е наясно като своя учител, че е работа на самите пациенти, а не на лечителите да различат шарлатаните от истинскитие лечители.
Става дума за нещо друго - един психоаналитик критикува психоанализата. Само силния духом извършва самокритика. Ерих не се отказва от психоанализата, но не може да приеме подмяната й с нещо, което изобщо не е психоаналитично. В самокритиката той прилага метода на самата психоанализа. Той твърди, че психоаналитиците, които подменят психоанализата с лъжепсихоанализа, го правят несъзнателно. Той не ги заклеймява като шарлатани, не ги напада лично, а извършва анализ на причините, водещи до тази подмяна. Той поставя въпроса за натиска, който капиталистическата производствена система и нейната духовна надстройка осъществяват върху психоаналитици и пациенти. Ерих и до края на живота си не позволява на Фром да надделее. Той успява да се поучи от сблъсъка между Зигмунд и Фройд.
Мисълта на Фройд. Величие и ограничения - том 4
Ерих Фром
Захарий Стоянов
Наличен
Информация за "Мисълта на Фройд. Величие и ограничения - том 4"
- SKU 9789540905396
- Преводач Росен Ангелов
- Тегло кг 0.766
- Художник Петър Добрев
- Част в поредица 4
- ISBN 9789540905396
-
Автор
Ерих Фром
-
Издателство
Захарий Стоянов - Език Български
- Брой страници 594
- Вид корица Твърда
- Година на издаване 2012
- Националност автор Германия
- Размер см 15 x 22 см.
The information below is required for social login