Ето какво се случи: тя оставила един мъж, оставила втори, тръгнала пак да пътешества с първия; зарязала го да умре сам. Едното ѝ дете го отнела „историята“, а другото – разни „усложнения“ (и в двата случая предавам какво казваха хората), а тя решила, че е способна да се отърси от всичко това, и дошла в Бока Гранде като туристка. Una turista. Така поне твърдеше. Всъщност дойде тук не толкова като туристка, колкото като временно пребиваваща, макар да не правеше разлика между двете. Не обръщаше внимание на разликите.
Живееше като в сън. Умря, изпълнена с надежда.
The information below is required for social login