Роман за неравенството, правият път, София, Виена и завръщането. Авторът е всъщност китарист и поет, но защо не и романист?
Това е книга за стаената в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и поколения.
В „Моята кръв“ обаче има и толкова много светли страници, че в края на краищата романът ще остави у читателя и надеждата за възможното простичко щастие.
Струвало си е да бъде написан.
И си струва да се прочете.
Христо Карастоянов
The information below is required for social login