Моята София и други образи

В своята нова книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в „художествения“ си смисъл, така и в разговорния, като „този е голям образ“. Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете.

София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на „Граф Игнатиев“ и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка „Вишнева“. И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята „да хване“.

Тези ситуации са познати на всеки. Но умението на художничката ги изпълва с вътрешна светлина, с нежен колорит, който ни кара да погледнем навън и да се питаме възможно ли е наистина нашият град да бъде такъв, дали не е рисуван по въображение, по спомен.

Но не – сякаш за да ни успокои, авторката е включила две „интерлюдии“ от скици, рисувани директно от натура, дори придружени от откъслечно доловени реплики. Зачетеш ли ги, започваш неволно да се вслушваш в разговорите край себе си. И край литературата в тях. Също както след тази книга неволно започваш да виждаш градските сцени като картини. Да ги виждаш красиви.