Откъс
По пътя към центъра равинът Абрамович спира два пъти. Разменя няколко думи със стария приятел Хаджи Карагьоз, майстора на килими, който лапа топла кифличка пред магазина си; после поздравява стара жена – лудата Ривка.
– По-добре да вали в ден като днешния, отколкото времето да е хубаво – казва старата луда срещу шепа тютюн. По този начин, като при ритуал, почти всеки ден Ривка му излиза с поговорка и равинът Барух ѝ предлага нещо в замяна: ябълка, монета или малко тютюн.
* * *
По пътя има вече много хора. Отправяйки се към Латинския мост, равинът Абрамович играе на любимата си игра: училището за ангели. Той напредва бавничко, без да гледа внимателно, както се върви по познат път или из родния град. Проверява паметта си, като изброява ангелите по азбучен ред както в училище. Би могло да се каже, имената на ученици, подредени пред най-висшите си учители – паметта и времето: Аханиел, Ахиел, Азриел, тананика равина в бялата си брада, Азазел, после Баракиел, Белет, Бетур, Безриел...
В стъпка с ритъма на тази броеница, мъжът най-после пресича улицата и се настанява на първия ред, сред другите религиозни сановници. Стиска ръката на приятеля си ходжата Илдан Диздаревич и му отправя едно селям алейкум. Отправя и едно по-малко приятелско добър ден към католическия свещеник, някой си Иван Латинович. Поп Аксентий е на втория ред.
Незабравим портрет на град Сараево през погледа на различни исторически личности или емблематични места, свързани с убийството на ерцхерцога Франц-Фердинанд на 28 юни 1914 г. Велибор Чолич ни среща с Гаврило Принцип – младосърбинът, чиято постъпка ще отприщи избухването на Първата световна война; Виктор Артаманов, просветен руски спекулант, който от името на царя ще финансира авантюрата на „Черната ръка“ (терористична организация, посветила се на освобождаването на Сърбия от австро-унгарското робство); основателя на „Черната ръка“ – полковник Димитриевич, наречен Апис (който гради великосръбски теории, пиейки сливова в прочута белградска кръчма); Иво Андрич – велик писател, Нобелов лауреат, който известно време е в тази компания... Но също и забравени персонажи като равина Абрамович, философ и поет, улучен в тила с петия куршум, предназначен за ерцхерцога; свещеника Латинович, покаял се гуляйджия; или пък имама Диздаревич (казват, единственият босняк, който се страхувал от жена си). Да не забравяме Никола Барбарич, дядо на автора, който също присъства на атентата – фантастично действащо лице с четири съпруги и няколко живота. Всички те са вплетени във веригата от ужасни и комични обстоятелства, която създава човешката история...
The information below is required for social login