В монографията са очертани особеностите на проприалната номинация, схващана като процес и като резултат от езиковата дейност. Приетите теоретични постановки на функционалната ономастика и съчетаването им с други методологични подходи и аспекти (ономасиологично-семасиологичен, описателно-граматичен, квантитативен, лингвокултурологичен и други) дават възможност да бъдат разгледани фундаментални проблеми, засягащи взаимозависимостите между форма, семантика, граматични категории и функции на собствените имена, да се осмислят онимичните номинации по линията система - норма - узус, като се отчита динамиката между апелативната и проприалната сфера, а оттам и в лексикона като цяло.
Универсалният характер на процесите проприализация, трансонимизация и апелативизация създава възможност за синхронно съпоставително изследване, което в разработката се провежда предимно върху езиков материал от български и чешки и с оглед на три типа онимични обекти, разграничени в проприалната таксономия по признаците лице, място, предмет, а именно - антропоними, топоними, хрематоними. Набелязват се и други насоки за бъдещи проучвания, които са перспективни по отношение на развитието на българската ономастика и съпоставителните изследвания. Книгата е предназначена за езиковеди, литератори, преводачи, педагози, както и за студенти филолози, които проявяват интерес към ономастиката, интеркултурната комуникация и превода, методиката на (чуждо)езиковото обучение.
The information below is required for social login