Пътуването на Октавио

Една страна. Един човек. Едно пътешествие без карта.

Кроткият, неграмотен Октавио напуска своя малък свят, повлечен от съдбоносна среща с една жена и от поредица загадъчни събития.

Така започва едно пътуване през сърцето на Венецуела – страна, разкъсвана между легенда и реалност. В него хората се превръщат в митове, езикът е сила, а миналото – в нещо живо и вездесъщо.

„Пътуването на Октавио” е роман, който съчетава лекотата на омагьосваща приказка със силата на обективен социален коментар и в който всеки ред носи поезия и загадка.

Със своя поетичен стил Мигел Бонфоа създава магическа фреска, в която личната история се преплита с тази на цял един народ.

Малък по обем, но огромен по въображение, романът говори на езика на сърцето. Той е високо оценен заради оригиналния стил и магическия реализъм, който съчетава латиноамериканската чувственост с френската литературна традиция.

Уви, светците не минаваха през бедняшките квартали на Венецуела. Те не сядаха на тази маса. Не участваха в бавното, опустошително изграждане на щастието на бедните, които, вдигайки глави към светлината, въртяха броениците си от маслинови костилки и напрягаха всичките си сетива, за да чуят как небето отговаря на молитвите им.

Никой не знае как да каже, че не може да чете, нито да пише. Това не се учи. То е скътано дълбоко в човека, в някаква дълбина, която няма структура, няма светлина. Това е религия, която не изисква изповед.