Пазители на безсилието

Сборник с реални истории от скандалния Мирон Цовнир.

Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят...

Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове.

По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и проза в тях не се преплитаха без някакви правила. В своите картинни стихотворения за загубата и безумието, самобичуването и самотата, преситеността от живота и страха от смъртта Цовнир взривява като с бомба всяко табу и разнищва, изпълнен със сарказъм и самоирония, безмилостно обречения „фатализъм на непоправимите”.

Мирон Цовнир става известен със своите фотографии, които представят пънк сцената на Берлин от края на 70-те години на миналия век. По-късно той снима в Ню Йорк тъй наречената "Wild Side", бардаците край Хъдсън с тамошните проститутки, педали и садо-мазо фетишисти. В началото на 90-те години пътува из бившия Съветски съюз, където документира със снимки на бездомници, бандити и мафиоти стремителния социален и морален разпад. През 2003 година излиза неговият криминален роман „Няма лесен изход”, а през 2009 сборникът му „Паразити на безсилието”.

"Който е виждал снимките, гледал е филм на Мирон Цовнир или е прочел първия му роман „Няма лесен изход”, знае, че онова, което предлага той, не може да се преглътне лесно. След дебюта му с романа томът „Паразити на безсилието” съдържа кратки разкази, стихотворения и досега непубликувани снимки. В тях човек попада в онези сфери на обществото, за които с удоволствие би си мислил, че не съществуват. Но Цовнир не допуска да мине дори и невинната лъжа, че разказаното от него е измислено. Наистина, местата и хората в неговите жестоки истории са фиктивни, но снимките му подсказват, че всичко се случва недалеч от нас."
Ди Тагесцайтунг