Петко Р. Славейков, том 5: Нито за хатър, нито от страх

Две неща най-пряко показват наяве величието на историческата личност: влиянието ѝ върху съвременниците, споменът и значението, което ѝ отдават потомците. Идеите и делата на такива личности не са случайни явления в историята на онзи народ, чиито съдбини са тясно свързани със съдбите на тези личности. Един поглед назад върху бурния живот на Славейкова е поглед назад върху историята на българския народ през втората половина на завчерашното столетие. Няма ни едно видно събитие в тая епоха на „буря и стремление“, в което той да не е взимал участие, да не е стоял пръв между първите, да не е разил енергия на полето на борбите за национално съзнание, за народни свободи. И от тия борби едничката лична печала за него са злите неволи – и доброто име на народа, в мнението на народа за него. И до ден днешен това остава едничката отплата от тоя народ към паметта на Славейкова. Като могъщ клонест дъб той се възправя на синора на нашите дни метна своята широка сянка над ратното поле на миналото. И всички, които са се отморявали, макар и за минута, под неговата сянка, те разказват и ще разказват легенди за него – за да ги повтарят и онези, що ще го съзират отдалеч в бъдеще; защото този единствен път легендите за живот на един българин са истината за негова живот.

А как бъдещето ще оцени неговото значение и с какъв спомен ще почете неговата памет, това не се падана мен да говоря. Ще кажа само че паметта на своите дейци знай да уважава само едно съзнателно общество, което, за да уважава някого, трабва най-напред да се научи да уважава себе си. 

Пенчо П. Славейков